Lex Feldheim - Как се правят керамични подглазурни ваденки

Здравейте, аз съм Лекс и в този семинар ще научите как да проектирате, отпечатвате и прилагате свои собствени керамични стикери под глазура от началото до края!

Ще преминем към:

Начини за създаване на модели с помощта на цифрови инструменти,
как да ситопечат с керамични материали,
и как да поставите ваденки върху работата си

Всичко, което трябва да знаете за правенето на ваши собствени подглазурни ваденки, ще бъде разгледано в този подробен семинар.

Когато закупите тази работилница, получавате:

Незабавен достъп до моя предварително записан семинар
Доживотен достъп до работилницата. Можете да го гледате онлайн или да го изтеглите на вашето устройство, за да гледате офлайн по всяко време

След този семинар можете да правите красива работа като тази:

За нас Lex Feldheim

Преди двадесет години бях по-млад, изглеждах по-добре и правех повече пари… но не се наслаждавах на живота си. Бях много строг към себе си (да, дори повече от сега, приятели), стресиран от претоварване, борех се с гняв и тъга и като цяло бях недоволен. Започнах да ходя на седмичен курс по керамика като начин да се отпусна и да се забавлявам. Бях опитвал уроци по керамика преди това, винаги си мислех, че ще ми хареса, но така и не успях след първия ден. Всъщност се опитах и се отказах от много занимания (художествени и други), защото ми беше трудно да се боря в началото. Не се смятах за художник и се чувствах неуверен в студиото. Вярвах, че няма значение колко тренирам; Никога не бих направил работа, която харесвам. След десетилетие на записване и отпадане от курсове, бях пораснал достатъчно, за да се придържам към неудобния процес на учене, опити и провал, и опитване отново.

„Не се смятах за художник и се чувствах неуверен в студиото.“
Мисля, че винаги съм обичал глината и колелото, което може да е странно, защото наистина не знаех нищо за грънчарство или керамика. Не притежавах ръчно изработени саксии, които мога да си спомня, и не разбрах за какво говори моят инструктор, когато обсъждаше красотата на ръчно изработените предмети, красотата на несъвършенството. Тя казваше: „Глината знае“ и аз си мислех, че е малко глупаво да се приписва съзнание на глината; но се почувствах хипнотизиран, като видях как ковък материал се превръща в красива форма в опитни ръце. Открих, че работата в студиото е завладяваща, защото трябваше да съсредоточа цялото си внимание върху нея. Не можех да работя в студиото и да мисля за външните си грижи и можеше да мине цял ден, без да мисля за нещата, които обикновено ме вълнуват. С течение на времето разбрах, че глината наистина знаеше, защото перфектно записваше всичко, което направих с нея, и ми отразяваше нещо за собственото ми вътрешно състояние. Иска ми се да мога да кажа, че спрях да съдя строго работата си, но истината е, че се научих да се чувствам неудобно от това, което правя, защото удоволствието от процеса си струваше дискомфорта ми от резултата. Това беше началото на обучението ми да се откажа от резултата и да следвам сърцето си не само с глина, но и в живота.

Независимо от фокуса ми върху процеса, качествената изработка все още е много важна за мен и нещо, на което се възхищавам в работата на другите, така че бях развълнуван да видя, че с течение на времето уменията ми се развиха. Три години след като взех седмични уроци в моето местно обществено студио, отидох в Държавния университет на Ню Йорк в Ню Палц за бакалавърска степен по изящни изкуства и изучавах изключително керамика. Докато част от мен смяташе, че кариерата в керамиката е снизходително занимание, за което работата ми не заслужава, че никога няма да бъде достатъчно добра, за да плащат хората за нея, друга част от мен вярваше, че би било още по-снизходително да я губя възможност да направя това, което наистина исках, поради страх от провал.

Това беше началото на обучението ми да се откажа от резултата и да следвам сърцето си не само с глина, но и в живота.

Завършвайки по време на икономическата рецесия от 2008 г., не бях сигурен, че ще мога да продължа да правя керамика в този климат. С малко късмет и много постоянство успях да намеря или създам възможности за себе си да остана на терена и да продължа по творческия си път. Голяма част от живота, както и пътят към това да станеш художник, беше борба и сега причината ми да правя каквото и да било е удоволствието: моето собствено удоволствие да правя творбата и да виждам как хората реагират на нея, и насладата, която хората изпитват, докато я използват . Искам хората да обичат да гледат, държат и използват работата ми, за да ядат, пият, да общуват, да се свързват и да се наслаждават на хората в живота си. Не мога да се сетя за по-висша цел за това, което правя, от това да бъда част от свързването на други хора в смислени и запомнящи се споделени преживявания и да им доставя щастие и наслада в тези моменти.

„Не мога да се сетя за по-висша цел за това, което правя, от това да бъда част от свързването на други хора в смислени и запомнящи се споделени преживявания и да им доставя щастие и наслада в тези моменти.“

Работата в моето студио е от съществено значение за живота ми. Понякога все още е трудно, но сега съм по-отворен към предизвикателството. Докато в началото не можех да се представя като художник, сега не мога да си представя да не съм художник. Все още съм критичен към работата си, но тази критика също е балансирана с две десетилетия опит и оценка на красотата, която не възприемах, преди да започна това пътуване. Изненадващо за себе си, аз също започнах да ценя повече моя вътрешен критик, защото тя ме подтиква да продължа да се стремя. Научих много безценни уроци в процеса на това да стана артист: важността на практиката, търпението, уязвимостта, постоянството и приемането. Най-важното: Научих се да се наслаждавам, въпреки борбите си. Занимаването с керамика ме научи на толкова много, не само за това как да правя саксии, но и за това как да направя живота си.

Уеб сайт: www.lexpots.com
Instagram: @lex.pots